Pavel Dukov

Това е 3-та част от интервютата, за уиндсърфа в България. За повечето от вас Павката не се нуждае от представяне. В момента е заместник председател на БФВ. Аз го свързвам с море, яхти, уиндсърф и… може и не в този ред.

Тина: Как би описал националното първенство по уиндсърф тази година?
П. Дуков: За мащабите на България и в момент на обща криза е задоволително, но не повече от това. Нужно е по-добро съдийство и дилалог между състезатели и организатори за създаването на верига от регати в България и задължително кръг в Турция за съсздаване на по силен шампионат. Усилията са малко разпиляни, обособени са и различни малки регионални общества, които си изграждат свое виждане, но по скоро се робува на предразсъдъци и дребни ежби отколкото ясна визия за развитие за ограничения ресурс като условия и финанси с които разполага България.

Тина:Колко състезания включва уиндсърф първенството на България?

П. Дуков: За момента 5 регати фънборд и 3 регати рейсборд (малко странен за мен клас). Crazy Island Open може би е регатата, организирана с най-голяма страст и желание с чудесни условия непотятно за мен  не бива подабващо посетена, нямам реално обяснение за това но това трябва да се промени, определено ще разчупи доста формата на българския шампионат.

Тина: Това достатъчно ли е за обективното формиране на ранклиста?
П. Дуков: Ранклиста няма! За да се изгради системен подход и критерии е нужно диалог между организатори и всички запалени сърфисти независимо от нивото и дисциплините които карат. София, Варна, Бургас, Поморие, Пловдив, Несебър, Обзор, ако щете Пазаржик, Казанлък, Търново, Русе където има такива трябва да намерят път един към друг и прескочат малко преразсъдъците си. Добър модел според мен ще е регата в южна, северна българия и Турция като начало за правене на ранклиста. Дисциплините – Слалом и базов фристайл и wave (базов имам предвид да адаптираме критериите към общото ниво като естесвеносе стимулират по сложни елемнти , които опитват 4 -5 човека в българия. Задължително за мен е съсдаването на формален орган или трибуна където да се дискутира всичко това.

Тина: Какво се случи в изтеклите месеци след смяната на управителния съвет в Българската Ветроходна Федерация?
П. Дуков: Трябва де е ясно , че ролята на федерацията като орган към ДАМС е да админсистрира детското и олимпииското ветроходсто (вкл.олимпийски сърф) . Извърши се сериозна работа в тази насока но далеч не е това институцията, която може да развива неолмпийските спортове (килови яхти, професионалн уиндсърф и кайт сърф). Тя може обаче да ги администрира под своята юрисдикция като препоръки към спонсори и организатори.
Успех мога да отчета, е началото за промяна (изключително трудна) в съзнанието на класиическите ветроходци относно уиндсърфа като равнопоставен спорт. Буквално беше разчупване на стена но е факт вече до някаква степен. Развитието на фънборда (като цяло) е преди всичко  процес на всички хора с любов към този спорт. Деленето на wave / fрeestyle / slalom / formula карачи като отделна истина за сърфа е пагубно за спорта. Сърфа си е сърф, вярно е че може да имаш повече дании за една или друга дисциплина но отричането или издигането в култ само на една е наистина вредно. Един поглед към PWA и се вижда, че голяма част от добрите състезатели се преливат в една и друга  (Gollito тази година има две слалом регати, Албо от своя страна пък е светоен фристайл шампион за 2002).

Тина: Очевидно е, че има много неща, които трябва да се променят, с кое трябва да се започне?
П. Дуков: Споменах голяма част в горните  абзаци.
Промяната основно е в нас . Като с държавата – Ние сме държавата:
Манталитета е в основата. Софтуера трябва или да се ъпгрейдне или да се преинсталира – това е началото и всички сме отражение на това,

Тина: В каква степен недостигът на средтсва (ако има такъв) и климатични условия са пречка за израстването на отделни състезатели или национален тим?
П. Дуков: … сложен въпрс. Национален тим като такъв е нужен в олимпийското каране. За финансиране на професионалния сърф е нужен дългосрочен спонсорски интерес. За съжаление в момента инвестиране в таланти не е интересно за българския морски бизнес и бизнеса като цяло. Създаването на български фънборд тур с добър мендижмънт и медиино покритие от 3-4 състезания като начало е добро решение. Така тръгнаха нещата в Полша.
Климатичните условия; За слолом /формула в България в комбинация с много състезания проработи при мен. За фристайл и отчасти wave (по скоро фристайл wave по старо му bump and jump) е ясно Гьока (квартал на София:) е чудесно решение в периода май-октомври.  България също предлага в определни кратки моменти (за съжаление) добри wave условия на Крапец.
За човек които е готов да се посвети на сърфа  и амбиция да се развива на всяка цена няма пречка : Мони и още две три момчета от София , Райчин (сега живеее в Германия), Орлин Панов (на Майорка) , в слалома Веско Нанев, Павката (Оводовски), Жоро Манев, и Криса (Психопата), от момичететата Ирина Константинова, Пепа Мавродиева, и не мога да не спомена твоя заразителен ентисиазъм и буквално жертвопиношение (чисто житейско) в полза на сърфа:)

Тина: Каква е ролята на НСА в развитието на спорта и адекватни ли са програмите за обучение?
П. Дуков: Не. Не приемам НСА като критерии за подготовка . По добре учете счетоводство и карайте сърф:)

Тина: Може ли НСА да бъде място за създаване на състезатели?
П. Дуков: Не. За да станеш успешен състезател без значение RS X, Slalom , FSTW/.Wave (еднакво трудни са )трябва  отдаденост, огромна любов, изключителна дисциплина, системна работа с ясна цел и наскока (трябва да дифинираш ясно целите си) и….талант. Това е същото дали си плувец, лекоатлет или шахматист.

Тина: Как оценяваш представянето на Българските уиндсърф състезатели?
П. Дуков: Адмирирам всеки който има смелоста да застане на старт. В България няма професионални състезатели по сърф за това не мога да ги оценявам по този критерий. Всеки си отделя от залъка, семейния бюджет и времето за да застане и кара на състезание.

Тина: Как се готвят българските състезатели?
П. Дуков: Хаотично като цяло на база на оскъдните условия, с малки излкючения няма ясна насока  и идея как да се развиват (говорим за състезатели, не за хора които карат изцяло за удоволствие).
Преди да влезеш във водата трябва да имаш ясно съзнание и подход какво правиш за като цяло ограничените като време тренировки:
Слалом – старове, джайбове на веха, каране за центровка (отблязва се бройката , най добър прогрес ако има конструктивен спаринг партньор)
Wave – backside, frontside riding, базови скокове -предно – задно салто (брой пъти за трнировка, ако може се заснима)
freestyle: ясна идея за кои трик тренираш и дали е събразен с нивото ти( брой пъти опити на двата халса , заснимане и анализ). Тук задължително трябва да се включат тренировки на суша за изграждане на оснвен рефлекс.
Повечето момчета се отнасят в безцелно каране. Времето на вода трябва да се оптимизира до секунда ако нямаш постоянни условия за каране.

Тина: В кои международни състезания могат да участват български състезатели?
П. Дуков: За фристайл: Европвиската лига по фристайл, като самото участие като начало ще е успех.
Салом: Като цяло България има добра слалом/рейсинг школа така, че там нещата са малко по ясни – всеки един от кръговете на PWA или IFCA в Европа . (Жоро беше чудесен пример за това тази година)

Тина: Какво е необходимо за да се случи това?
П. Дуков: Добре структуриран бюджет (колкото и да е ограничен), степенуване на пиковото състезание и форма, подбор на максимално ефективната екипировка за ограничения бюджет.
Яко дупе:) и много бачкане.