Материалът е подготвен от Тодор Станков – Снайпер

Всички ние сме зависими от едно и също явление независимо кой на какво ниво е и с какво оборудване кара. ВЯТЪРЪТ- много хора не са наясно как точно се получава преместването на въздушните маси от които ние се възползваме.Материалите са взети от едно ръководство на MARINE SNIPER SCOUT , по това учебно пособие се oбyчават снайперските двойки  в елитният форт Браг Съединените Щати.Вняколко статии ще ви представим някои интересни теми относно вятъра , след което ще Ви запознаем и с опасният облак CUMULUNIMBUS.

Вятърът се характеризира с два елемента: посока и скорост. И двата елемента са непостоянни и се менят за кратък интервал от време в широки граници. Наблюденията върху тези елементи следва да стават за период от около 2 минути, което дава възможност за определяне и на допълнителна характеристика на вятъра.

За посока на вятъра се приема посоката от която той духа. Тя се определя по посоките на света и се означава с латински букви, както следва: N — север. S — юг, W — запад, E — изток. За главни са възприети посоките N и S. Междинните посоки североизток, северозапад, югоизток и югозапад се записват с 2 букви, първата от които е на главната посока, а именно NE, NW, SE, SW . В първоразрядните метеорологични станции и обсерваториите е задължително посоката на вятъра да се записва за 16 посоки, като посоката между основните и междинните се записва с 3 букви. Примери:

• когато вятърът духа от посока между запад и северозапад, той се записва като „западно-северозападен“ със символите WNW.
• ако посоката на вятъра е между изток и югоизток, той следва да се запише като „източен-югоизточен“ със символите ESE

По отношение на променливостта в посоката на вятъра, метеорологът записва като допълнителна характеристика „променлив“ или „постоянен“. Оценката „променлив“ се дава ако по време на наблюдението вятъра постоянно, макар и в тесни граници, променя посоката си.

Скоростта на вятъра представлява пътя, изминат от въздушния поток за единица време и се измерва в m/сек. Като допълнителна характеристика на скоростта метеорологът записва „поривист“ или „равномерен“.

Наблюденията включват посока и сила на вятъра, както и вертикално разпределение в различните атмосферни слоеве. Измерванията на скоростта се извършват с помощта на ветромери с отчитане или със самозаписващи ветромери, наречени анемографи. Повечето ветромери са комбинирани с ветропоказатели за отчитане на посоката.

С помощта на  различни уреди, включително и анемометри, се издигат и извършват измервания на различни височини.

Натрупаните данни се използват за прогноза на времето за нуждите за различни цели.

В широката практика може да стане нужда от безинструментно наблюдение върху посоката и скоростта на вятъра при полски условия, далече от метеорологична станция. Посоката на вятъра твърде лесно се определя по движението на леки предмети — дим, тревата, посевите. Скоростта на вятъра може да се определи по скалата, предложена от Бофор.

Бал — Признаци — Скорост:

0. Тихо. Димът се издига вертикално или почти вертикално. Листата на дърветата са неподвижни… 0 м/сек

1. Димът се издига наклонено и показва посоката на вятъра. Раздвижват се отделни листа… 1 м/сек

2. Усеща се леко полъхване по лицето и ръцете. Листата от време на време шумолят… 2,5 м/сек

3. Листата и тънките клони на дърветата непрекъснато се движат. Високата трева и житните посеви се люлеят… 4,5 м/сек

4. Тънките клони на дърветата се движат. Вътърът повдига прах и хартии от земята. По високите треви и посевите пробягват вълни… 6,5 м/сек

5. Клатят се клони и дървета с тънки стъбла… 8,5 м/сек

6. Клатят се дебели клони на дърветата, гората шуми. Високата трева и посевите от време на време полягат на земята. Телеграфните жици бучат… 11 м/сек

7. Люлеят се стъблата на дърветата. Ходенето срещу вятъра е затруднено. Чува се свистене на вятъра около сградите… 14 м/сек

8. Клатят се големи дървета, чупят се тънки и сухи клони. Движението срещу вятъра се забавя… 17 м/сек

9. Наблюдават се повреди по постройките — вдигане на керемиди, капаци. Чупят се големи клони на дърветата… 20 м/сек

10. Наблюдават се разрушения по сградите и повалени дървета… 23 м/сек

Използване на знамето на отсрещната зграда за определяне на посоката и пресмятане на силата на вятъра.

Ска̀ла на Бофо̀рт или Бофо̀ртова ска̀ла (пълно наименование Скала на Бофорт за сила на вятъра) е сравнителна таблица за силата на вятъра, създадена през 1806 г. от британския морски адмирал сър Френсис Бофорт, която отчита в мерни единици, наречени в негова чест — бофорти. Тя се базира на субективни фактори, като състояние на морската повърхност или височина на вълните в открито море.