BUL 131

Р. Откога е любовта ти към морето?
К. От много малък, от детската градина още. Бягах тайно от вкъщи, за да се къпя в морето,а когато се вращах майка ми ми близваше ръката и така познаваше, че съм бил в морето и ме наказваха

Р. Как започна със сърфа?
К. През ‘86 видях един съфист ,който правеше тигели във варненския залив. Тичах доста време нагоре-надоло из плажа за да видя къде ще излезе. Накрая той спря на рибарския плаж и аз отидох веднага там. Разбрах,че има сърф училище.

В последствие започнах да търся всякакви начини да изкарвам пари за да си плащам уроците,дори едно цяло лято издърпвах водни колела на от водата и наградата ми беше да покарам малко сърф.

Р. Разкажи ми за първия си собствен уиндърф?
К. След казармата, заминах във Франция, където работех и спестявах 4 месеца и си купих с всичките ми пари една дъска BIG ASTRO ROCK 285/65 125L и първото монофилм платно във Варна. Тогава за първи път се качих на Фън.

Р. Чувал съм интересна история за първите ти глисажи?
К. Януари на ‘92 , във морето на западен вятър и естествено във пристанището духаше най-добре и аз влязох там. Това беше първия ми истински глисаж, закачен, с крака в страповете. Незабравими мигове. Но след малко чувам по високоговорителите да напускам пристанището и се появи един катер, който не ми даде избор. Излязох на Аспаруховския плаж , където ме арестуваха военни, държаха ме 3 часа, защото мислеха че съм шпионин заради френския ми паспорт

Р. А от там ли идва всеизвестния ти прякор Психопата?
К. Не, така ме нарича жена ми галено

Р. Измъкваш, но няма да те оставя на мира обаче докато не чуя историята за първото ти салто.
К. Предното салто… Това беше най- голямата ни мечта с Павката Дуков. Двамата с него бяхме изяли с кориците всички Windsurf списания, и споням си че на свиждане в казармата му носих най-новите броеве. През 98 с него почнахме опити за първите speedloopове. Сериозното доближаване до салтото беше на Капо Верде през 2000, а истинското салто стана на Алачати следвашата година. На Гьока 2002 вече ги въртях почти постоянно.

Р. Да всички сме гледали клипа. И след толкова години търсене на предното салто какво би казал на всички за които то е все още мечта.
К. Бях чел в едно списание,че ако не направиш салто до 30тата си година, никога няма да го направиш. Това са пълни глупости. Може и на 50 години да го направиш, само трябва да се престрашиш и да го искаш найстина много. Имайте смелост.

Р. Найстина ли се познаваш с Роби Неш?
К. Да, запознахме се с Роби Неш и останалите велики легенди , когато живеех в Париж .’92 до ‘97 всяка година влизах в Берси ,бях си направил фалшив бадж ,все едно съм от охраната и така постоянно имах щастието да контактувам с тях. Бях много възхитен от двама души- Роби Неш ,заради това че влага душата си за развитието на любимия спорт и неговия дух живее във всичко което създава-дъските и платната са изпипани до съваршенство. Другия който ме възхити е Дюнкербек заради мощния му състезателен дух.

Р. Ти си многократен шампион в сърф регатите и имаш и няколко титли по подводен риболов,защо се отказа от състезания?
К. Истината за мен е , че пътя към купите ми е донесъл много повече удоволствие отколкото самите купи. Състезанията развиват състезателите до определено ниво, аз и Павката Дуков взехме своето, оставям тази част от пътя на по-младите ,нека се развият. А относно подводния риболов-спорт в който трябва да убиваш за да печелиш , не е никакав спорт. Не мога да отнемам вече живот заради някакви точки.

Р. Кажи нещо като пожелание за читателите на Swi4stance.
K. Хора, има моменти в които ви се струва че вятъра е много слаб и не става за глисаж, но аз ви казвам че ще научите много повече ако сте във водата, отколкото ако сте на сушата и се смеете на тези които са влязли.

Интервюто взе Радичко Радичков.