Всеки уиндсърфист на света може да бъде само в една от 2 много прости групи – на можещите и не- можещи да правят loop

…представете си слънчев и ветровит ден, в който няколко човека разпилват във водата – някои тренират своите джайбoве, други пробват някой и друг трик, на брега плажуващите се мажат с крем, времето тече бавно. Изведнъж задрямалата идилия е разбита, когато един от сърфистите, неизвестен тип, с очукано оборудване и странен стил се засилва рязко над разпенения чоп, скача във въздуха, и се завърта в един чист front loop, при приводняването по вятъра като завеса се разпилява фонтан от водни пръски… Но кой е той? Първите официални записи са от събитието на O’Neill на Хо-окипа през пролетта на 1984, когато Raphael Salles, Doug Hunt & Peter Boyd са завършили въздушни ротации от 360 градуса. Angus Chater демонстрира такава ротация пред Британската публика през 1985. Неговата ротация е чиста и завършена и на практика е онова, което днес всички наричат push loop. Пак по това време Pete Cabrinha също прави своята сполучлива 360 градуса ротация – barrel roll – неговото движение е това което днес се нарича класически back loop.

Все пак всички те едва ли са решили да направят първте си опити пред публика, така че спокойно може де приемем, че първите лупове са се случили около 1982. Независимо, че в периода 1985 – 1987 вече имало уиндсърфисти, които правят лупове, те не били нещо обичайно дори за състезанията. През 1987 в интервю Pete Cabrinha споделя, че той и много топ- състезатели са се отказали от луповете, защото доста рядко успяват да ги завършат, а един table top, който се приводнява много по-лесно носи почти същия рейтинг точки. Все пак няколко състезатели продължавали да ги правят като коронен номер по състезанията, един от тях е Robby Naish, който същата 1987 спечелва Aloha Classic с 3 лупа. Интересно е, че всичко описано до тук не е forward/front loop, а тъкмо той е плашещата, вълнуваща маневра. В тази връзка Aloha Classic от 1987 има много по-голямо значение за развитието на настоящата история, тъй като в него участва Cesare Cantagalli. Cesare Cantagalli – абсолютно радикален и доста нисичък уейвраидър – италианец, живеещ на Мауи прави нещо много интересно. Без да печели състезанието, той изпълнява безупречно едно абсолютно ново движение, което приема неговото име – Cantagalli roll или Cesare roll, което скоро се превръща в Cheese roll, понеже името на италианеца се произнасяло съвсем като сирене според местните Hawaiians. Но по-интересна е същността на движението – това е скок с ротация напред, при която се завърташ с флипване през платното около мачтата.

Движението е все още хоризонтално, и завъртането не е през носа на дъската, но е първото движение напред и на практика е връзката между популярните вече back loops и forward/front loop-a . Всъщност първият докумениран front loop се появява в една фото-история от юли 1987. Смешното е, че коментарът в списанието е горе-долу следният „луповете се усложняват ето например Мark Angulo ги изпълнява назад”… терминолагията е смайваща, кое е назад е кое напред? Очевидно изпълнявания назад back loop, всъщност е forward/front loop. Първият показан в пресата такъв е на Мark Angulo. Ексцентричният и доста луд по онова време Angulo споделя, че случаен инцидент, при който бил отвян и завъртян, но почти успял да се приводни го навел на мисълта, че ротация през носа на дъската изобщо е възможна. Движението е доста хоризонтално и с мачта докосваща водата. Все пак дори днес маневрата на Мark Angulo недвусмислено би била квалифицирана като front loop. През следващата година били направени безброй лупове. На Хаваите измислили терминология, която бързо била възприета и в Европа. Определили и целта на forward loop-а – да бъде колкото се може по-вертикален. Явно има нещо в това движение, след като дори Robby Naish казва …е друго си е да на правиш нещо наистина ОПАСНО след като накрая събрал куража да го направи! След това вече си ги нямал за нищо. Все пак представете си – всички ние по един или друг начин сме хвърляни през носа на дъската – усещането не е върха… А да тръгнеш да го правиш нарочно, при това на 5-10 метра височина, след като от самото начало на учебния процес свикваш със “зъби и нокти” да се съпротивляваш на силата която те дърпа напред, е чиста лудост!! А за един front loop, трябва просто да й се оставиш, направо да я прегърнеш. Лесно е да се каже на теория… Момчета прдължавайте с опитите! И очакваите продължение на историята.