Angulo

С  ЛЕКОТА КЪМ ЖИВОТА

Някак сме свикнахме да се оплакваме от липсата на вятър, което е и дежурно оправдание за ниското ниво на спорта тук. Все пак практикуването на уиндсърф винаги и навсякъде зависи от вятъра. Той не е гарантиран дори за състезанията на PWA. Пример за това са кръговтете от wave шампоината в Силт и Шотландия. В Германия дни наред се чакаше благосклонната прогноза – но 12-тте м/сек. секнаха като отрязани в средата на състезанието. В Шотландия големите вълни се стоварваха на брега при смешен вятър под 5 м/сек. Условията поставят под съмнение състезанията поради отказа на много състезатели от участие. Само най-добрите карат и в най-скапаните ветрове спoред високите стандарти на собствения си професионализъм. Дали за съдиите става наистина трудно да отличат нивото на представяне особено сред състезателите в края на листата. Трябва ли принципите за провеждане и журиране на състезанията да бъде променен?

Етo какво мисли Джош Ангуло – доказан wave-master и бунтар. Думите му предстваляват интересна тема за размисъл.

Photo PWA

Какво са подходящи условия в представите ми – зависи от това дали вятърът е side-off или side-on и какво ще се случва. Идвам от 100% сърф опит, така че винаги се опитвам да използвам теченията и изобщо всички водни движения по-скоро като предимства от колкото като препятсвия. Наистина за мен в основата стои пвече сърфистки подход, ако има дстатъчно вълна и вятър за няколко обръщания, за мен е добре. Извън състезанията, за мен много пвече има значение в какво настроение съм или с кого ще карам. Мога да сърфирам при силен вятър или да карам уиндсърф при слаб вятър. Наистина зависи от от това как се чуствам. Както и да е на състезание съм за да се състезавам, така че искам да се състезавам на всяка цена и каквото и да се случва. Лично смятам, че уиндсърфинга трябва да се ориентира към нови локации с по-слаби ветрове и постянни вълни. След като PWA има привилегията да избира, асоциацията може да се ориентира към места с по-слаб вятър или сърфистки спотове. Но в дейсвителност местата, на които се спира световния тур са свързани избора на този, които гарантира бюджета.
Мисля че от време на време пропускаме възмжността да постиганем на резултати. Например в Силт, жените трябваше да стартират по-рано и да има време за няколко гонки при мъжете, това щеше да помогне за решаването на пoследния ден.

Шотландия беше също пълен майтап.

Докато правехме сесия на Кросапол, на Белфул условията бяха подходящи, а събитието се премести там цели 2 часа по-късно, със сигурност  пропуснахме възможнстта за няколко гонки и още няколко по-късно, докато накрая съвсем “изтървахме топката” в последния ден, койото премина в безсмислено изчакване целия ден.

Photo PWA

Сигурно не съм сред мнозинството с моите възгледи, може би другите 15 биха били недоволни, поради лекото изнервяне свързано с възможността крайното класиране да бъде оставено на случайността.
Кой знае, може би един ден да стана главен съдия. Сигурен съм, че откачената ми нагласа да приемам всяко предизвикателство и да се конкурирам с всичко ще се смекчи един ден и може би ще организирам едно добро състезание.
Зная, че повечето от тези хора дават максимума от себе си, но това са моите възгледи, и всеки е отговрен за своите.
Така или иначе накрая всички ние се чустваме толкова благословени от съприкосновението с вятъра и водата, че всичко друго просто няма значение. В още по-общ план в света има толкова преследвани и нещастни хора, преживели невероятни трагедии, така че коментираните по-горе са незначителни неща в глямата картина на живота…